7 мар. 2006 г., 20:40

Излишна?

1.9K 0 41
Днес даже малкият сам се изкъпа,
май, че е вече голям,
пуснах водата му, после ме бутна:
Мамо, излизай, аз сам.
Докато парата пълнеше банята,
той я надпяваше с глас.
Беше ми смешно и мъничко тъжно,
аз за какво съм тогаз?
И от очите ми рукнаха мислите,
вече не беше каприз,
дрешките сутрин с охота избират,
кичури сплитат с финес.
Сякаш отсъствах, но без да им липсвам,
всъщност ми липсваха те.
Още четеме си приказки вечер,
спрем ли, светът ще е друг.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дими Фильова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Чар, изненада си ти!
  • много ме трогна това
  • Светът вече е друг, за съжаление, но има и други хубави моменти, на които можем да не позволим да си отидат! Благодаря ти, Вили!
  • "...Още четеме си приказки вечер,
    спрем ли, светът ще е друг..."
    Колко е ВЯРНО! Наистина от този момент, от този миг, светът вече се превръща в друг в нашите очи!



  • Не можем да го задържим, затова да му се наслаждаваме сега! Благодаря, Алб!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...