Излишна?
Днес даже малкият сам се изкъпа,
май, че е вече голям,
пуснах водата му, после ме бутна:
Мамо, излизай, аз сам.
Докато парата пълнеше банята,
той я надпяваше с глас.
Беше ми смешно и мъничко тъжно,
аз за какво съм тогаз?
И от очите ми рукнаха мислите,
вече не беше каприз,
дрешките сутрин с охота избират,
кичури сплитат с финес.
Сякаш отсъствах, но без да им липсвам,
всъщност ми липсваха те.
Още четеме си приказки вечер,
спрем ли, светът ще е друг.
май, че е вече голям,
пуснах водата му, после ме бутна:
Мамо, излизай, аз сам.
Докато парата пълнеше банята,
той я надпяваше с глас.
Беше ми смешно и мъничко тъжно,
аз за какво съм тогаз?
И от очите ми рукнаха мислите,
вече не беше каприз,
дрешките сутрин с охота избират,
кичури сплитат с финес.
Сякаш отсъствах, но без да им липсвам,
всъщност ми липсваха те.
Още четеме си приказки вечер,
спрем ли, светът ще е друг.
© Дими Фильова All rights reserved.
