7.03.2006 г., 20:40

Излишна?

1.9K 0 41
Днес даже малкият сам се изкъпа,
май, че е вече голям,
пуснах водата му, после ме бутна:
Мамо, излизай, аз сам.
Докато парата пълнеше банята,
той я надпяваше с глас.
Беше ми смешно и мъничко тъжно,
аз за какво съм тогаз?
И от очите ми рукнаха мислите,
вече не беше каприз,
дрешките сутрин с охота избират,
кичури сплитат с финес.
Сякаш отсъствах, но без да им липсвам,
всъщност ми липсваха те.
Още четеме си приказки вечер,
спрем ли, светът ще е друг.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дими Фильова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Чар, изненада си ти!
  • много ме трогна това
  • Светът вече е друг, за съжаление, но има и други хубави моменти, на които можем да не позволим да си отидат! Благодаря ти, Вили!
  • "...Още четеме си приказки вечер,
    спрем ли, светът ще е друг..."
    Колко е ВЯРНО! Наистина от този момент, от този миг, светът вече се превръща в друг в нашите очи!



  • Не можем да го задържим, затова да му се наслаждаваме сега! Благодаря, Алб!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...