7.03.2006 г., 20:40

Излишна?

1.9K 0 41
Днес даже малкият сам се изкъпа,
май, че е вече голям,
пуснах водата му, после ме бутна:
Мамо, излизай, аз сам.
Докато парата пълнеше банята,
той я надпяваше с глас.
Беше ми смешно и мъничко тъжно,
аз за какво съм тогаз?
И от очите ми рукнаха мислите,
вече не беше каприз,
дрешките сутрин с охота избират,
кичури сплитат с финес.
Сякаш отсъствах, но без да им липсвам,
всъщност ми липсваха те.
Още четеме си приказки вечер,
спрем ли, светът ще е друг.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дими Фильова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Чар, изненада си ти!
  • много ме трогна това
  • Светът вече е друг, за съжаление, но има и други хубави моменти, на които можем да не позволим да си отидат! Благодаря ти, Вили!
  • "...Още четеме си приказки вечер,
    спрем ли, светът ще е друг..."
    Колко е ВЯРНО! Наистина от този момент, от този миг, светът вече се превръща в друг в нашите очи!



  • Не можем да го задържим, затова да му се наслаждаваме сега! Благодаря, Алб!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...