7 mar 2006, 20:40

Излишна?

  Poesía
1.9K 0 41
Днес даже малкият сам се изкъпа,
май, че е вече голям,
пуснах водата му, после ме бутна:
Мамо, излизай, аз сам.
Докато парата пълнеше банята,
той я надпяваше с глас.
Беше ми смешно и мъничко тъжно,
аз за какво съм тогаз?
И от очите ми рукнаха мислите,
вече не беше каприз,
дрешките сутрин с охота избират,
кичури сплитат с финес.
Сякаш отсъствах, но без да им липсвам,
всъщност ми липсваха те.
Още четеме си приказки вечер,
спрем ли, светът ще е друг.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дими Фильова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Чар, изненада си ти!
  • много ме трогна това
  • Светът вече е друг, за съжаление, но има и други хубави моменти, на които можем да не позволим да си отидат! Благодаря ти, Вили!
  • "...Още четеме си приказки вечер,
    спрем ли, светът ще е друг..."
    Колко е ВЯРНО! Наистина от този момент, от този миг, светът вече се превръща в друг в нашите очи!



  • Не можем да го задържим, затова да му се наслаждаваме сега! Благодаря, Алб!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...