Излишна вражда

12 мар. 2014 г., 22:04

Поэзия » Философская

462 0 1

Излишна вражда

Плаче тихо небето -
плаче с мойта душа.
Няма вик, няма ехо...
Бог дори оглуша
да очаква молитва
в чисто, ясно небе,
дето птица политва
и другарка зове...

Няма песен, когато
няма вяра в душа!
Няма птици в небето,
щом не свършва нощта!
Само пръска и мокри
безнадеждно дъжда,
и събира се в локви
от излишна вражда!

Излишна вражда

Свързани произведения

Комментарии

Предложения