Излишна вражда
Плаче тихо небето -
плаче с мойта душа.
Няма вик, няма ехо...
Бог дори оглуша
да очаква молитва
в чисто, ясно небе,
дето птица политва
и другарка зове...
Няма песен, когато
няма вяра в душа!
Няма птици в небето,
щом не свършва нощта!
Само пръска и мокри
безнадеждно дъжда,
и събира се в локви
от излишна вражда!
© Даниела Тодорова All rights reserved.
Тук вече ме разплака...