Mar 12, 2014, 10:04 PM

Излишна вражда 

  Poetry » Phylosophy
461 0 1

Излишна вражда

Плаче тихо небето -
плаче с мойта душа.
Няма вик, няма ехо...
Бог дори оглуша
да очаква молитва
в чисто, ясно небе,
дето птица политва
и другарка зове...

Няма песен, когато
няма вяра в душа!
Няма птици в небето,
щом не свършва нощта!
Само пръска и мокри
безнадеждно дъжда,
и събира се в локви
от излишна вражда!


© Даниела Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??