Излишна вражда
Излишна вражда
Плаче тихо небето -
плаче с мойта душа.
Няма вик, няма ехо...
Бог дори оглуша
да очаква молитва
в чисто, ясно небе,
дето птица политва
и другарка зове...
Няма песен, когато
няма вяра в душа!
Няма птици в небето,
щом не свършва нощта!
Само пръска и мокри
безнадеждно дъжда,
и събира се в локви
от излишна вражда!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Тодорова Всички права запазени