11 окт. 2008 г., 14:31

измама

975 0 2
 

От теб се учех да докосвам

Тъй както никога преди

И с пръстите да омагьосвам

Да оставям парещи следи

От теб се учех да целувам

Да изпивам  всеки трепет нов

И уснти с устните да сливам

Да стопля даже порива суров

От теб се учех да обичам

Да мога да дарявам топлина

И нищо в себе си да не отричам

Да бъде светла моята душа

От теб се учех, уча и сега,

Че всичко било е лъжа

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тъжно е да, но се случва постоянно! Поздрави!
  • Много е хубаво...макар и с тъжен финал! Желая ти да срещнеш истинската любов!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...