Опитах да прегърна на вятъра крилете,
да задържа за миг отминалото време,
да припомня на дъжда за световете
и за онзи кът на края на небето.
Където океанът бе надвиснал над очите ми
и се потапях в бледи облаци отлитащи,
стъпвах тихо върху ято птици незапомнени,
вдишвах въздуха и се надявах още.
Прострях ръце, за да прегърна вятъра,
а той измъкна се от мен със крачка настрани
и ме подведе да се върна там, във спомена,
към мястото, където днес си ти. ...