Опитах да прегърна на вятъра крилете,
да задържа за миг отминалото време,
да припомня на дъжда за световете
и за онзи кът на края на небето.
Където океанът бе надвиснал над очите ми
и се потапях в бледи облаци отлитащи,
стъпвах тихо върху ято птици незапомнени,
вдишвах въздуха и се надявах още.
Прострях ръце, за да прегърна вятъра,
а той измъкна се от мен със крачка настрани
и ме подведе да се върна там, във спомена,
към мястото, където днес си ти. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up