Oct 13, 2011, 11:00 PM

Измамена

  Poetry » Other
1K 0 1

Опитах да прегърна на вятъра крилете,

да задържа за миг отминалото време,

да припомня на дъжда за световете

и за онзи кът на края на небето.

 

Където океанът бе надвиснал над очите ми

и се потапях в бледи облаци отлитащи,

стъпвах тихо върху ято птици незапомнени,

вдишвах въздуха и се надявах още.

 

Прострях ръце, за да прегърна вятъра,

а той измъкна се от мен със крачка настрани

и ме подведе да се върна там, във спомена,

към мястото, където днес си ти.

 

За миг опитах да докосна твоите ръце,

но хванаха ме в клопката си тези на дъжда.

От тяхната прегръдка моето сърце

смирено затуптя в едно със песента.

 

Ръцете на дъжда се вкопчиха във моите,

за да стопля техния измамен свят.

Не заличих ли името ти аз от нотите,

чу ли на китарите сподавения плач?

 

Ела във спомена, спаси ме от заблудата,

че мен обичал си, че вятърът помогна ми.

Измамена не искам аз да бъда.

Боли. Ти помниш ли, до мен ли си?

                                                            юни, 2010

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Гълъбова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...