Бездомна. Свита в черни дрипи,
подритната във ъгъла. Върху кашона...
Очите тъмни бяха полуживи
и просеха любов? Като икона
поставена пред моя храм. Приех я.
По изгрев изкупувайки вината,
подхвърлях изгладувани монети.
Прекръствах се смирена до вратата,
понесла Вярата през тежък ден...
И някак чувствах се щастлива,
помазана, пречистена и осветена!
Изнизваха се дни, натрупаха години. ...