Измамена или...?
Бездомна. Свита в черни дрипи,
подритната във ъгъла. Върху кашона...
Очите тъмни бяха полуживи
и просеха любов? Като икона
поставена пред моя храм. Приех я.
По изгрев изкупувайки вината,
подхвърлях изгладувани монети.
Прекръствах се смирена до вратата,
понесла Вярата през тежък ден...
И някак чувствах се щастлива,
помазана, пречистена и осветена!
Изнизваха се дни, натрупаха години.
Отделях и за нея - нека има,
с насъщния поне да се засити...
С монета-две не ставам по-богата -
любов дарявам в мрака ù да свети!
* * *
Работя в банка. В пълния салон
старицата от храма днес пристигна,
придружавана от циганин "барон",
в депозита да довнесе поиска!?...
© Неделина Кабаиванова All rights reserved.
