29 мая 2012 г., 11:21

Измами те една жена...

972 0 6

Измами те една жена...

Така те помня в онзи миг...
Със буца в гърлото разказваше за нея,
подтискаше едвам напиращ вик -
при спомена за гледката немея...

Брадичката трепереше от яд,
юмруци стиснати, с плът побеляла.
Жестокост в погледа, неистов глад
за мъст, за нежеланата раздяла...
Избрала беше друг, а теб заряза,
като ненужен чифт изтъркани обувки,
и бързо любовта смени с омраза,
макар да бяха топли още нейните целувки...
Смени те. Времето ти спря...
Стопира мудният ти хронометър.
От болка, ярост дива сякаш те заля -
друг беше влязъл в твоя периметър...
Размазан бе от случката нелепа,
нечакан удар, силно и във гръб...
Тя взе насила свободата си невзета
и не допусна в колелата да си прът
Измами те, наказа те... Една жена...
Потъпка егото ти и честта ти мъжка.
На теб остави клетви и вина -
със самота да заплатиш за всяка грешка...

Ирена Георгиева

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирена Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това е наистина е много жестоко, но така става, когато един мъж пренебрегне една жена. Тя намира любов при друг.
  • Браво, Ирена!
  • Благодаря! Промених ,и аз не харесвах края, но мисля, че така е малко по-добре Моля Ви водете ме,за мен е важно вашето мнение.
  • много силно!
  • Толкова точно, толкова вярно предадено! Ти ли си била тази жена, или си била мокрото рамо, на което той е изплакал мъката си?
    Много е хубаво, но финалът в последните два реда не е добър. Там нещо трябва да се пипне, да се промени.
    "На теб остави клетви и вина -
    със самота да заплатиш цената тежка..."

    Какви клетви му е оставила тя? Тя нищо не му е оставила, тя просто си е тръгнала. "За теб остана чувство за вина". Но и това не следва от съдържанието на стихотворението. От съдържанието се вижда, че лирическият вина в себе си не вижда, той смята за нечестна, невярна и виновна само нея. И финалът би трябвало да бъде упрек или съвет към него: вместо да мрази нея, да потърси вината в себе си; или да не се отчайва и да потърси нова връзка, защото така е в живота и такива са жените, и др. в този дух.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...