Измами те една жена...
Така те помня в онзи миг...
Със буца в гърлото разказваше за нея,
подтискаше едвам напиращ вик -
при спомена за гледката немея...
Брадичката трепереше от яд,
юмруци стиснати, с плът побеляла.
Жестокост в погледа, неистов глад
за мъст, за нежеланата раздяла...
Избрала беше друг, а теб заряза,
като ненужен чифт изтъркани обувки,
и бързо любовта смени с омраза,
макар да бяха топли още нейните целувки...
Смени те. Времето ти спря...
Стопира мудният ти хронометър.
От болка, ярост дива сякаш те заля -
друг беше влязъл в твоя периметър...
Размазан бе от случката нелепа,
нечакан удар, силно и във гръб...
Тя взе насила свободата си невзета
и не допусна в колелата да си прът
Измами те, наказа те... Една жена...
Потъпка егото ти и честта ти мъжка.
На теб остави клетви и вина -
със самота да заплатиш за всяка грешка...
Ирена Георгиева
© Ирена Георгиева Всички права запазени