29.05.2012 г., 11:21

Измами те една жена...

965 0 6

Измами те една жена...

Така те помня в онзи миг...
Със буца в гърлото разказваше за нея,
подтискаше едвам напиращ вик -
при спомена за гледката немея...

Брадичката трепереше от яд,
юмруци стиснати, с плът побеляла.
Жестокост в погледа, неистов глад
за мъст, за нежеланата раздяла...
Избрала беше друг, а теб заряза,
като ненужен чифт изтъркани обувки,
и бързо любовта смени с омраза,
макар да бяха топли още нейните целувки...
Смени те. Времето ти спря...
Стопира мудният ти хронометър.
От болка, ярост дива сякаш те заля -
друг беше влязъл в твоя периметър...
Размазан бе от случката нелепа,
нечакан удар, силно и във гръб...
Тя взе насила свободата си невзета
и не допусна в колелата да си прът
Измами те, наказа те... Една жена...
Потъпка егото ти и честта ти мъжка.
На теб остави клетви и вина -
със самота да заплатиш за всяка грешка...

Ирена Георгиева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това е наистина е много жестоко, но така става, когато един мъж пренебрегне една жена. Тя намира любов при друг.
  • Браво, Ирена!
  • Благодаря! Промених ,и аз не харесвах края, но мисля, че така е малко по-добре Моля Ви водете ме,за мен е важно вашето мнение.
  • много силно!
  • Толкова точно, толкова вярно предадено! Ти ли си била тази жена, или си била мокрото рамо, на което той е изплакал мъката си?
    Много е хубаво, но финалът в последните два реда не е добър. Там нещо трябва да се пипне, да се промени.
    "На теб остави клетви и вина -
    със самота да заплатиш цената тежка..."

    Какви клетви му е оставила тя? Тя нищо не му е оставила, тя просто си е тръгнала. "За теб остана чувство за вина". Но и това не следва от съдържанието на стихотворението. От съдържанието се вижда, че лирическият вина в себе си не вижда, той смята за нечестна, невярна и виновна само нея. И финалът би трябвало да бъде упрек или съвет към него: вместо да мрази нея, да потърси вината в себе си; или да не се отчайва и да потърси нова връзка, защото така е в живота и такива са жените, и др. в този дух.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...