Съмнения и болно недоверие
разпалват клади от вселенски мраз.
Очакване в пространството бледнее,
облечено във мимолетна страст.
Безпомощните хрипове на времето
отекват в безутробна самота
и чезнат без следа и едновременно
с изстиващия порив на мига.
Стопява се фалшивата тревога
на трепета в хладнеещите вени.
А раните, в последна изнемога,
разливат се из плаващи химери.