8 янв. 2010 г., 11:28

Измамно

2.5K 0 25

измамно слънце
остарели украси
година нова
...       
        кал киша и прах
        измамна илюзия
        още е зима
        ...
фалш и суета
озъбени усмивки
в измамен свят
...
        измамно искри
        фалшивото шампанско
        без мехурчета
        ...
измамни мечти
кокетно намигват ти
на стар булевард

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весислава Савова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Константин! Ще имам предвид забележката ти.
  • Много е хубаво, но "измамно" не бива да е в болд шрифт по поему.
    Все едно Константин Павлов да подчертае " и риданията (в болд "риданията" на една душа. Ограбена." (в онова за Боянския водопад).
    Без почерняне на отделна дума ще е по-силно. Тъй мисля. А аз много обичам и Весислава Савова, и Константин Павлов.
  • Маги, има и истина, но да се надяваме, че булевардите ще бъдат по-светли, за да не тъмнеят мечтите. Вик, още веднъж да ти кажа, че много се радвам на отбиването ти тук и да добавя, че мечтите са си мечти, но ние ги съсипваме пнякога. Благодаря ви!
  • много, много хубаво и правдиво...
  • Любо, Жулли, благодаря ви за това, че бяхте с мен. Ценя мнението ви.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...