Измерения

Един спокоен ден отмина

като мънисто в броеница,

равен се изниза, без причина,

един от дългата редица.

Спокоен, моят дух е в мене

и цял съзнавам, че ме има,

в пространството и в мое време

необятността намигва ми и кима.

Предметите около мен ми служат

да зная свойто място

и дават силата, куража,

че съществувам свястно.

Няма минало, не чакам бъдно,

сега усещам, че живея,

далеч е някак си отвъдното

и светлината в мен владея.

Величието - че ме има,

обзема всичките ми сетива,

амбиции – непреодолими,

измъчват други по света.

Цветовете радват моите очи,

разбирането ми за форма е прекрасно,

далечен шум от градски суети

се настанява в мен негласно.

Тупти сърцето в бавен ритъм,

дишам равномерно

и аз съм тук, а вечността е там

и двамата наверно

сме безмерни.