22.10.2014 г., 13:29

Измерения

524 0 0

Измерения

 

Един спокоен ден отмина

като мънисто в броеница,

равен се изниза, без причина,

един от дългата редица.

 

Спокоен, моят дух е в мене

и цял съзнавам, че ме има,

в пространството и в мое време

необятността намигва ми и кима.

 

Предметите около мен ми служат

да зная свойто място

и дават силата, куража,

че съществувам свястно.

 

Няма минало, не чакам бъдно,

сега усещам, че живея,

далеч е някак си отвъдното

и светлината в мен владея.

 

Величието - че ме има,

обзема всичките ми сетива,

амбиции – непреодолими,

измъчват други по света.

 

Цветовете радват моите очи,

разбирането ми за форма е прекрасно,

далечен шум от градски суети

се настанява в мен негласно.

 

Тупти сърцето в бавен ритъм,

дишам равномерно

и аз съм тук, а вечността е там

 

и двамата наверно

сме безмерни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бойко Беров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...