22.10.2014 г., 13:29 ч.

Измерения 

  Поезия » Философска
353 0 0

Измерения

 

Един спокоен ден отмина

като мънисто в броеница,

равен се изниза, без причина,

един от дългата редица.

 

Спокоен, моят дух е в мене

и цял съзнавам, че ме има,

в пространството и в мое време

необятността намигва ми и кима.

 

Предметите около мен ми служат

да зная свойто място

и дават силата, куража,

че съществувам свястно.

 

Няма минало, не чакам бъдно,

сега усещам, че живея,

далеч е някак си отвъдното

и светлината в мен владея.

 

Величието - че ме има,

обзема всичките ми сетива,

амбиции – непреодолими,

измъчват други по света.

 

Цветовете радват моите очи,

разбирането ми за форма е прекрасно,

далечен шум от градски суети

се настанява в мен негласно.

 

Тупти сърцето в бавен ритъм,

дишам равномерно

и аз съм тук, а вечността е там

 

и двамата наверно

сме безмерни.

© Бойко Беров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??