Измислен бях от теб

и някакво очакване,

прихванат от кармичните паузи.

Предвиден или не, но...

Полетях.

На щедри глътки - за вечност,

от потира на Свещения Граал

отпивах.

Бреговете земни галех

с очите си...

И Луната – вечерите,

отражение

на слънчевия лъч.

Не! Не бях и светлина...

Разкрасявах сезоните ти само

за безкраен маратон.

Не съм бил и там – разбрах,

нито пък твоето огледало.

Измислен бях и набеден...

Доплувах до своето

начало.

*От поредната ми стихосбирка „Смълчани приливи”