Измислен и набеден
661
0
0
Измислен бях от теб
и някакво очакване,
прихванат от кармичните паузи.
Предвиден или не, но...
Полетях.
На щедри глътки - за вечност,
от потира на Свещения Граал
отпивах.
Бреговете земни галех
с очите си...
И Луната – вечерите,
отражение
на слънчевия лъч.
Не! Не бях и светлина...
Разкрасявах сезоните ти само
за безкраен маратон.
Не съм бил и там – разбрах,
нито пък твоето огледало.
Измислен бях и набеден...
Доплувах до своето
начало.
*От поредната ми стихосбирка „Смълчани приливи”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
