За мене си като измислена.
Като идея. Като знак.
По-истинска, но в друга истина,
която само аз си знам.
Там мога да направя всичко.
Да те превърна на жена.
На чаша вино. Или птица.
И после - пак на оня знак.
Или да те превърна в стих.
Във песничка. И, леденеещ,
да чувам: без да знаеш ти,
самата себе си как пееш.
© Райчо Русев Все права защищены
Прекрасно си го написал!!!