6 окт. 2010 г., 12:10
Измислена съм. Нямам име.
Създадена от куп лъжи навярно.
Живея под небе, което все ръми.
Отдавна на вратата нямам праг,
и някъде в небитието все се лутам...
Когато ми е топло, все треперя,
да не загубя топлината в мен...
А точно ... нея нямам, точно нея...
Изгубих я – от лутане – насам, ...натам.
(Дошла с вина, че ...трябва да живея.)
Измислена съм. Не щастлива.
Пребродих се – от край до край, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация