Измислена съм...
Измислена съм. Нямам име.
Създадена от куп лъжи навярно.
Живея под небе, което все ръми.
Отдавна на вратата нямам праг,
и някъде в небитието все се лутам...
Когато ми е топло, все треперя,
да не загубя топлината в мен...
А точно ... нея нямам, точно нея...
Изгубих я – от лутане – насам, ...натам.
(Дошла с вина, че ...трябва да живея.)
Измислена съм. Не щастлива.
Пребродих се – от край до край,
дано да се намеря...
Изрових се сред куп листа,
изплакани от есента ми.
Измислена съм, нямам име.
Живея напосоки своя свят.
Недосънувана във нечий сън навярно.
Останала е само сянката... след мене.
Измислена съм. Без причина.
Наместо кошмар.
А времето обръща своя ход...
Ще продължава да ме мами,
безкомпромисно.
И все - шамар подир шамар...
Измислена съм. Някак си, без стойност.
Дори да се претегля, не тежа...
Илюзия съм само в нечий поглед ,
във ъгъла на всяка суета...
И някой сбъркал е, че... днес ме има...
За после?! Не, за днес...
За утре – ще съм пясък във пустиня.
Оазисите не издържат без ... вода.
© Нели All rights reserved.
