13 дек. 2024 г., 08:55  

Измислих те...

967 15 24

Измислих те... Аз... имах нужда,
пред някой да разкрия – мен. 
Измислям те... Не ме събуждай...
Навън Светът... е спрял... съвсем. 

 

Измислям си, едно и също...
че само с тебе се въртим.
Измислен си... А ме прегръщаш...
Ти сладка болка... скрита с грим.

 

Измислям си... До теб не плача.
Измислям смахнати неща...
Как ти... навън – сега си здрача,
а аз – единствена звезда. 

 

Измислям си... очите твои.
Измислих... даже и лице.
Измислям си... безчет завои.
След всеки – твоето сърце. 

 

Измислих те – добър и нежен.
Измислям си... на кръгъл час.
Измислих те – от пес по-верен.
Измислих... всичко между нас.

 

Измислих те.... Сама не скитам.
Измислям си... Какво ли не...
Измислих те... А как не питах:

 

Дали не си... измислил мен? 

 

 

https://youtu.be/mLLTL9tw30c?feature=shared

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти за милите думи!
    И Честита Коледа на всички.
  • Прекрасна си дори в измислиците си "Пчеличке"Поздрави🐝🌹
  • Драго ми е да те видя, Роси
    Благодаря ти!
  • Красиво, докосващо, измислено...
  • Нека спря до тук, като смирен монах до гроб
    нека пазя чувства в храм, издиган от любов!
    И последния отшелник да бъда в този свят суров
    ще прекрача грях морал, ще боря моето защо!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...