Измислих те в синя нощ...

1 авг. 2010 г., 23:17

Поэзия » Любовная

740 0 2

Измислих те в синя нощ,

под звездното небе,

измислих те, броих до сто

и дадох ти сърце.

Обикнах те, щом те измислих,

нарекох те любов,

измислих те в синя нощ,

вдъхнах ти живот.

Направих те и мил, и нежен,

и умен, и добър,

измислих те в синя нощ,

да сбъднеш моя сън.

Измислих те в синя нощ,

с песен на щурците.

И обич дадох ти.

Дадох си и смисъл.

Измислих те в синя нощ,

и чакам да се случиш.

Измислих те в синя нощ,

да обичаш те научих.

Обичай ме в синя нощ!

Обичай до безкрая!

Обичай ме до болка!

Научи ме да мечтая!

За теб, за мен,

за морски бряг и песен,

измислих те в синя нощ,

и знам, че си чудесен.

В синя нощ се случват чудеса,

под втречения поглед на звездите.

Щом ми позволиха да те сътворя,

това значи ли, че ще се случиш?