Измислих те в синя нощ...
Измислих те в синя нощ,
под звездното небе,
измислих те, броих до сто
и дадох ти сърце.
Обикнах те, щом те измислих,
нарекох те любов,
измислих те в синя нощ,
вдъхнах ти живот.
Направих те и мил, и нежен,
и умен, и добър,
измислих те в синя нощ,
да сбъднеш моя сън.
Измислих те в синя нощ,
с песен на щурците.
И обич дадох ти.
Дадох си и смисъл.
Измислих те в синя нощ,
и чакам да се случиш.
Измислих те в синя нощ,
да обичаш те научих.
Обичай ме в синя нощ!
Обичай до безкрая!
Обичай ме до болка!
Научи ме да мечтая!
За теб, за мен,
за морски бряг и песен,
измислих те в синя нощ,
и знам, че си чудесен.
В синя нощ се случват чудеса,
под втречения поглед на звездите.
Щом ми позволиха да те сътворя,
това значи ли, че ще се случиш?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ралица Стойкова Всички права запазени
