Измислих те в синя нощ...
Измислих те в синя нощ,
под звездното небе,
измислих те, броих до сто
и дадох ти сърце.
Обикнах те, щом те измислих,
нарекох те любов,
измислих те в синя нощ,
вдъхнах ти живот.
Направих те и мил, и нежен,
и умен, и добър,
измислих те в синя нощ,
да сбъднеш моя сън.
Измислих те в синя нощ,
с песен на щурците.
И обич дадох ти.
Дадох си и смисъл.
Измислих те в синя нощ,
и чакам да се случиш.
Измислих те в синя нощ,
да обичаш те научих.
Обичай ме в синя нощ!
Обичай до безкрая!
Обичай ме до болка!
Научи ме да мечтая!
За теб, за мен,
за морски бряг и песен,
измислих те в синя нощ,
и знам, че си чудесен.
В синя нощ се случват чудеса,
под втречения поглед на звездите.
Щом ми позволиха да те сътворя,
това значи ли, че ще се случиш?
© Ралица Стойкова All rights reserved.
