Изморена до смърт от неправилни хора

25 янв. 2014 г., 20:45

Поэзия » Философская

588 0 4

Изморена безумно от неправилни хора

продължавам напред тиха, кротка и гола!

Не желая назад да доказвам неправди

и не искам да помня думи груби, брутални!

От неистински хора уморих се до смърт

и отказах да бъда вечно техния гръб,

не желая да имам това неудобство,

да живея свободна с приятелство-робство!

И не искам да бъдат вечен спомен за мен,

гледам с чисти очи в светъл нов, топъл ден.

Избледня в мен отдавна гласът на предателя,

прегръщам с любов всеки мой нов приятел!

troia (Катя Иванова)

2014-01-31T21:55:29+02:00

Нови приятелства се създават трудно, но е по-добре пред фалшивите стари. Хареса ми.
Ена (Елена Гоцева)

2014-01-26T19:02:07+02:00

Много хубаво си го казала!!!
Така е... но защо ли попадаме все на неправилните хора?
Финалът го казва
Голямата душа, изпълнена с доброта и любов, не може да стане дребна...
Поздравления!
Nightingale (Вероника)

2014-01-25T22:02:35+02:00

Да, оставаме с един-двама верни приятели, но това ни е достатъчно, за да сме щастливи. Защо ни е лъжлив живот, пълен с предателства? Браво! Много ми хареса! (:
kushel (Куш)

2014-01-25T21:18:05+02:00

И аз като Лебовски обичам смислените неща. Разбирам, какво искаш да кажеш. Знаеш ли до какво обаче води това. Накрая оставаш с един двама проверени приятели и толкова. Всички други отпадат на проверките.