25 янв. 2014 г., 20:45

Изморена до смърт от неправилни хора

721 0 4

 

Изморена безумно от неправилни хора

продължавам напред тиха, кротка и гола!

Не желая назад да доказвам неправди

и не искам да помня думи груби, брутални!

 

От неистински хора уморих се до смърт

и отказах  да бъда вечно техния гръб,

не желая да имам това неудобство,

да живея свободна с приятелство-робство!

 

И не искам да бъдат вечен спомен за мен,

гледам с чисти очи в светъл нов, топъл ден.

Избледня в мен отдавна гласът на предателя,

прегръщам с любов всеки мой нов приятел!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Екатерина Спасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нови приятелства се създават трудно, но е по-добре пред фалшивите стари. Хареса ми.
  • Много хубаво си го казала!!!
    Така е... но защо ли попадаме все на неправилните хора?
    Финалът го казва
    Голямата душа, изпълнена с доброта и любов, не може да стане дребна...
    Поздравления!
  • Да, оставаме с един-двама верни приятели, но това ни е достатъчно, за да сме щастливи. Защо ни е лъжлив живот, пълен с предателства? Браво! Много ми хареса! (:
  • И аз като Лебовски обичам смислените неща. Разбирам, какво искаш да кажеш. Знаеш ли до какво обаче води това. Накрая оставаш с един двама проверени приятели и толкова. Всички други отпадат на проверките.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...