Jan 25, 2014, 8:45 PM

Изморена до смърт от неправилни хора 

  Poetry » Phylosophy
587 0 4

 

Изморена безумно от неправилни хора

продължавам напред тиха, кротка и гола!

Не желая назад да доказвам неправди

и не искам да помня думи груби, брутални!

 

От неистински хора уморих се до смърт

и отказах  да бъда вечно техния гръб,

не желая да имам това неудобство,

да живея свободна с приятелство-робство!

 

И не искам да бъдат вечен спомен за мен,

гледам с чисти очи в светъл нов, топъл ден.

Избледня в мен отдавна гласът на предателя,

прегръщам с любов всеки мой нов приятел!

© Екатерина Спасова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Нови приятелства се създават трудно, но е по-добре пред фалшивите стари. Хареса ми.
  • Много хубаво си го казала!!!
    Така е... но защо ли попадаме все на неправилните хора?
    Финалът го казва
    Голямата душа, изпълнена с доброта и любов, не може да стане дребна...
    Поздравления!
  • Да, оставаме с един-двама верни приятели, но това ни е достатъчно, за да сме щастливи. Защо ни е лъжлив живот, пълен с предателства? Браво! Много ми хареса! (:
  • И аз като Лебовски обичам смислените неща. Разбирам, какво искаш да кажеш. Знаеш ли до какво обаче води това. Накрая оставаш с един двама проверени приятели и толкова. Всички други отпадат на проверките.
Random works
: ??:??