Измъчен блян
Душата ми, безбрежен свят,
Е пълна като чаша.
Със горест, мъка и печал,
За мене дълго плака.
Душата ми измъчен блян,
За радост пак тъгува,
Покрива тя лице със свян,
Че старост го целува.
(стихосб. "Будна тишина")
© Y. Panda Все права защищены