6 окт. 2010 г., 19:29

Измъчена споделеност

644 0 0



ИЗМЪЧЕНА  СПОДЕЛЕНОСТ

Знам, че се разкъсваш от дилеми
да бъдеш с мене или не.
Минават дни, чертаеш мисловни схеми,
а през времето ридае моето сърце.

Приятелството ни остана само маска,
за истинските чувства параван.
То отдавна прие други краски,
отдава се на споделени длани.

И колко още таз игра ще продължи?
Готова съм да те покажа на света.
Но ти задръжки имаш още, уви...
Покори се вече! Ще загине Любовта...


28.06.2005 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© З. Райкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...