6 окт. 2010 г., 19:29

Измъчена споделеност

640 0 0



ИЗМЪЧЕНА  СПОДЕЛЕНОСТ

Знам, че се разкъсваш от дилеми
да бъдеш с мене или не.
Минават дни, чертаеш мисловни схеми,
а през времето ридае моето сърце.

Приятелството ни остана само маска,
за истинските чувства параван.
То отдавна прие други краски,
отдава се на споделени длани.

И колко още таз игра ще продължи?
Готова съм да те покажа на света.
Но ти задръжки имаш още, уви...
Покори се вече! Ще загине Любовта...


28.06.2005 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© З. Райкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...