ИЗМЪЧЕНА СПОДЕЛЕНОСТ
Знам, че се разкъсваш от дилеми
да бъдеш с мене или не.
Минават дни, чертаеш мисловни схеми,
а през времето ридае моето сърце.
Приятелството ни остана само маска,
за истинските чувства параван.
То отдавна прие други краски,
отдава се на споделени длани.
И колко още таз игра ще продължи?
Готова съм да те покажа на света.
Но ти задръжки имаш още, уви...
Покори се вече! Ще загине Любовта...
28.06.2005 г.
© З. Райкова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
