18 мая 2007 г., 20:56

Изневяра 

  Поэзия
1338 0 9

Предполагам, била е разкаяна

и до смърт по-красива от мене.

Порцеланова някак, изваяна,

неподвластна на земното време.


Предполагам, дошла е в живота ти,

с аромат на липи, с нощна влага.

Предполагам, била е самотна

пред греховната лайсна на прага.


И си чувствал ръката й в мрака

все във същата призрачна стая,

във която сънувам понякога

неизбежната близост на края.


И с трепереща длан се опитвам

да изтрия дъха й от тебе...

Но и мойта ръка е пропита.

Трябва ли да изтрия и себе си?

© Елица Мавродинова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??