Изневяра
Предполагам, била е разкаяна
и до смърт по-красива от мене.
Порцеланова някак, изваяна,
неподвластна на земното време.
Предполагам, дошла е в живота ти,
с аромат на липи, с нощна влага.
Предполагам, била е самотна
пред греховната лайсна на прага.
И си чувствал ръката й в мрака
все във същата призрачна стая,
във която сънувам понякога
неизбежната близост на края.
И с трепереща длан се опитвам
да изтрия дъха й от тебе...
Но и мойта ръка е пропита.
Трябва ли да изтрия и себе си?
© Елица Мавродинова All rights reserved.
