13 июл. 2007 г., 09:38

Изпепелена 

  Поэзия
803 0 13
 

Без колебание!

Накарай ме да викам!

В нощта, от огън, сто луни да паля,

по кожата ми нежна да се стичат,

от жаждата й да крещи Сахара...

Не спирай!

Тази мисъл само

като във примка тялото ми стяга.

Пред този край - пожар си пожелавам.


Ако ме пуснеш, пепел ще остана!

© Радостина Марчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??