Изпепелена

Jul 13, 2007, 9:38 AM

Poetry

890 0 13

Без колебание!
Накарай ме да викам!
В нощта, от огън, сто луни да паля,
по кожата ми нежна да се стичат,
от жаждата й да крещи Сахара...
Не спирай!
Тази мисъл само
като във примка тялото ми стяга.
Пред този край - пожар си пожелавам.
Ако ме пуснеш, пепел ще остана!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Изпепелена

Want to read more?

Random works