4 июн. 2012 г., 10:02

Изпепелена любов

1.4K 0 8

Изпепелена любов

 

Сърцата ни са сгушени и свити -
докоснати от пурпурна сълза,
нестихващият тропот на копита
и днес изпраща своята стрела...

 

Конете на тъгата ни убиха
и стъпкаха туптяща любовта,
остават спомени размити
в огнището, край пепелта...

 

Обяздихме горчивата си болка,
мечтите си заключихме с юзди,
препуска времето, а още колко
ще цвилят жално нашите души...

 

Сърцата ни са пусти и бездомни -
стареещи конюшни самота,
нестихващият тропот на копита
отново праща своята стрела...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радосвета Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...