4.06.2012 г., 10:02

Изпепелена любов

1.4K 0 8

Изпепелена любов

 

Сърцата ни са сгушени и свити -
докоснати от пурпурна сълза,
нестихващият тропот на копита
и днес изпраща своята стрела...

 

Конете на тъгата ни убиха
и стъпкаха туптяща любовта,
остават спомени размити
в огнището, край пепелта...

 

Обяздихме горчивата си болка,
мечтите си заключихме с юзди,
препуска времето, а още колко
ще цвилят жално нашите души...

 

Сърцата ни са пусти и бездомни -
стареещи конюшни самота,
нестихващият тропот на копита
отново праща своята стрела...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радосвета Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...