12 янв. 2007 г., 18:04

Изпепелено сбогуване

1.1K 0 22

Тръгвам.
Уморен
ще се скрия в безкрая.
Аз не съм този,
за когото
ти все си мечтаеш.
Ще затворя вратата.
Ще помахам безмълвен.
Ще изпия
горчивата болка до дъно.
Ще се слея с небето
и скрит зад луната
ще плета
от сегашното - някога.
Ще боли може би.
Може би ще си тъжна.
Може би непохватно,
някой друг ще те лъже.
Аз не мога,
не искам,
не бих го направил.
Обичта ми
изпепелява...

Затова те оставям!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Найден Найденов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...