Jan 12, 2007, 6:04 PM

Изпепелено сбогуване

  Poetry
1.1K 0 22

Тръгвам.
Уморен
ще се скрия в безкрая.
Аз не съм този,
за когото
ти все си мечтаеш.
Ще затворя вратата.
Ще помахам безмълвен.
Ще изпия
горчивата болка до дъно.
Ще се слея с небето
и скрит зад луната
ще плета
от сегашното - някога.
Ще боли може би.
Може би ще си тъжна.
Може би непохватно,
някой друг ще те лъже.
Аз не мога,
не искам,
не бих го направил.
Обичта ми
изпепелява...

Затова те оставям!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Найден Найденов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...