10 янв. 2006 г., 17:31

Изпиране

971 0 3

„Изпиране”

 

Старт!

След старта – тишина.

Напрежение полазва.

Шшшшшшшшшшшш –

вода на струи ме облива.

До глезените, до колената,

до лактите, а после устните достига.

Вкусът горчив ме обладава

и пяната започна да извира.

 

Пауза.

Страхът пристъпва бавно, бавно,

и изведнъж... лек полъх,

светът започна да се преобръща.

Паника и ужас,

очите са препълни...

 

И... пак почивка,

след нея водоврът...

 

Нивото спада,

поемам дъх,

страхът ме дразнещо замая,

май няма да умра...

 

Изненада –

вихрушка яростна ме връхлетя.

Опитвам се да дишам,

но непосилно е

сред вятър, пяна и мъгла.

Смъртта е близо,

започвам да я подушвам...

 

За жалост не –

захапан аз бях мощно

от центрофуга

на пералнята живот.

 

05.01.2006 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Балрог Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...