10 янв. 2006 г., 17:31

Изпиране

973 0 3

„Изпиране”

 

Старт!

След старта – тишина.

Напрежение полазва.

Шшшшшшшшшшшш –

вода на струи ме облива.

До глезените, до колената,

до лактите, а после устните достига.

Вкусът горчив ме обладава

и пяната започна да извира.

 

Пауза.

Страхът пристъпва бавно, бавно,

и изведнъж... лек полъх,

светът започна да се преобръща.

Паника и ужас,

очите са препълни...

 

И... пак почивка,

след нея водоврът...

 

Нивото спада,

поемам дъх,

страхът ме дразнещо замая,

май няма да умра...

 

Изненада –

вихрушка яростна ме връхлетя.

Опитвам се да дишам,

но непосилно е

сред вятър, пяна и мъгла.

Смъртта е близо,

започвам да я подушвам...

 

За жалост не –

захапан аз бях мощно

от центрофуга

на пералнята живот.

 

05.01.2006 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Балрог Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...