10.01.2006 г., 17:31

Изпиране

970 0 3

„Изпиране”

 

Старт!

След старта – тишина.

Напрежение полазва.

Шшшшшшшшшшшш –

вода на струи ме облива.

До глезените, до колената,

до лактите, а после устните достига.

Вкусът горчив ме обладава

и пяната започна да извира.

 

Пауза.

Страхът пристъпва бавно, бавно,

и изведнъж... лек полъх,

светът започна да се преобръща.

Паника и ужас,

очите са препълни...

 

И... пак почивка,

след нея водоврът...

 

Нивото спада,

поемам дъх,

страхът ме дразнещо замая,

май няма да умра...

 

Изненада –

вихрушка яростна ме връхлетя.

Опитвам се да дишам,

но непосилно е

сред вятър, пяна и мъгла.

Смъртта е близо,

започвам да я подушвам...

 

За жалост не –

захапан аз бях мощно

от центрофуга

на пералнята живот.

 

05.01.2006 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Балрог Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...