Изписани стихове за любов, 
като пропуснати гари от безпътие...
Може би просто апостроф.
Изпусната буква, или прекъсване.

Може би само така съм живяла
измила се цялата до глава от греха
в точка зенитна, когато съм дишала
изпълнила гърдите си със свобода.

В моите стихове с които изказах
своята същност, и болка, и страх.
С думите своята обич и нежност рисувах, 
и безпределно, и до край пак обичах.

Никое обичане няма прекъсване.
Светът се върти отвътре навън.
Изпусната буква не значи сбогуване, 
и утрото пак буди се с лиричния звън.

От думите иззидах своя дом
във който честичко пристъпвам, 
когато искам да си спомня всъщност, 
какво е да летя, и да обичам...