2 may 2017, 11:19

изписани стихове

  Poesía
1.1K 0 1

Изписани стихове за любов, 
като пропуснати гари от безпътие...
Може би просто апостроф.
Изпусната буква, или прекъсване.

Може би само така съм живяла
измила се цялата до глава от греха
в точка зенитна, когато съм дишала
изпълнила гърдите си със свобода.

В моите стихове с които изказах
своята същност, и болка, и страх.
С думите своята обич и нежност рисувах, 
и безпределно, и до край пак обичах.

Никое обичане няма прекъсване.
Светът се върти отвътре навън.
Изпусната буква не значи сбогуване, 
и утрото пак буди се с лиричния звън.

От думите иззидах своя дом
във който честичко пристъпвам, 
когато искам да си спомня всъщност, 
какво е да летя, и да обичам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...