изписани стихове

Изписани стихове за любов, 
като пропуснати гари от безпътие...
Може би просто апостроф.
Изпусната буква, или прекъсване.

Може би само така съм живяла
измила се цялата до глава от греха
в точка зенитна, когато съм дишала
изпълнила гърдите си със свобода.

В моите стихове с които изказах
своята същност, и болка, и страх.
С думите своята обич и нежност рисувах, 
и безпределно, и до край пак обичах.

Никое обичане няма прекъсване.
Светът се върти отвътре навън.
Изпусната буква не значи сбогуване, 
и утрото пак буди се с лиричния звън.

От думите иззидах своя дом
във който честичко пристъпвам, 
когато искам да си спомня всъщност, 
какво е да летя, и да обичам...