23 окт. 2015 г., 09:55

Изпитания

465 0 0

И в мизерията Бог ни пази,

дали за изпитание ни прати бедност,

но бедността не задържа мътни талази,

и Бог спасява ни от новата вредност.

 

Бедността не е порок, не трябва да отчайва,

за нас ще дойдат ясни дни,

свили са ни, малко сме и нерви не изтрайват

но вяра трябва в светли бъднини!

 

Не са ни нужни дрязги и омраза,

не ни е нужен бездуховен гнет,

омразата не ще ни пази,

заедност не се създава с лед.

 

В годините на пагубния хаос,

спасението е единствено желязна воля,

не в пясъка с глава на щраус,

не с хленчове ще победим неволя.

 

Предстои ни трънен път.

но в миналите векове добре ли бе?

В трънения път да бъде скъп домът,

дори след жертвите сияйно да е

нашето небе!

 

Така ще тръгне истински завой,

така ще почне поход нов,

завоят да роди порой,

пороят да е мощен зов!

 

След време внуците ни ще четат

за тежки и жестоки времена,

когато пак конете ще летят

под напора на нови стремена !

 

    София, 18.10.2015г. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...