И в мизерията Бог ни пази,
дали за изпитание ни прати бедност,
но бедността не задържа мътни талази,
и Бог спасява ни от новата вредност.
Бедността не е порок, не трябва да отчайва,
за нас ще дойдат ясни дни,
свили са ни, малко сме и нерви не изтрайват
но вяра трябва в светли бъднини!
Не са ни нужни дрязги и омраза,
не ни е нужен бездуховен гнет,
омразата не ще ни пази,
заедност не се създава с лед.
В годините на пагубния хаос,
спасението е единствено желязна воля,
не в пясъка с глава на щраус,
не с хленчове ще победим неволя.
Предстои ни трънен път.
но в миналите векове добре ли бе?
В трънения път да бъде скъп домът,
дори след жертвите сияйно да е
нашето небе!
Така ще тръгне истински завой,
така ще почне поход нов,
завоят да роди порой,
пороят да е мощен зов!
След време внуците ни ще четат
за тежки и жестоки времена,
когато пак конете ще летят
под напора на нови стремена !
София, 18.10.2015г.
© Димитър Христов Всички права запазени