И в мизерията Бог ни пази,

дали за изпитание ни прати бедност,

но бедността не задържа мътни талази,

и Бог спасява ни от новата вредност.

Бедността не е порок, не трябва да отчайва,

за нас ще дойдат ясни дни,

свили са ни, малко сме и нерви не изтрайват

но вяра трябва в светли бъднини!

Не са ни нужни дрязги и омраза,

не ни е нужен бездуховен гнет,

омразата не ще ни пази,

заедност не се създава с лед.

В годините на пагубния хаос,

спасението е единствено желязна воля,

не в пясъка с глава на щраус,

не с хленчове ще победим неволя.

Предстои ни трънен път.

но в миналите векове добре ли бе?

В трънения път да бъде скъп домът,

дори след жертвите сияйно да е

нашето небе!

Така ще тръгне истински завой,

така ще почне поход нов,

завоят да роди порой,

пороят да е мощен зов!

След време внуците ни ще четат

за тежки и жестоки времена,

когато пак конете ще летят

под напора на нови стремена !

    София, 18.10.2015г.