Изплаках си сълзите - всичките
Изплаках си сълзите – всичките.
Душа не ми остана вече!
Как може толкова да си приличате,
а всъщност толкова да сте далече?!
Сърцето ми до болка е разкъсано
от мисълта, че пак не се разбирате...
Във него кръпките прокъсани
как трябва да ги замаскирате?
Не може! Даже и да искате!
То не е нещо лесно подменяемо.
Ти си ми брат, но той пък син ми е,
кого ще избера, е разбираемо.
И даже да решиш да ме разпитваш
за взетото от мен решение,
ще разбереш, че никак не е лесно,
когато свързан си с рождение.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Борисова Все права защищены
