djudjii (Жанет Велкова)
184 9945
16 мая 2013 г., 15:42

Изплакано 

  Поэзия » Другая
1475 1 33

Отиде си, отдавна, преди време,
минават месеци, година, две...
Но тя не стихва, мъката по тебе.
(как кърпи се съдраното небе?)
Душата ми е цяла в драскотини,
тъгата хищница я изподра.
Но още ги сънувам детелините -
измамно късметлийските цветя.
Сърцето ми е купчинка отломки,
нареждам, пренареждам, но уви...
Не съществуват хапчета за болки.
(как става цяло нещо половин?)
От сенките на мрака все не мога
да се спася, а искам, моля, чакам...

 

Едно щурче усетило тревогата
в очите ми, с цигулка вън заплака.

© Жанет Велкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря!
    Илко
    Нинка
    Ивелина
  • Много е хубаво браво!!
  • Докосна ме ...
  • Васе, като че ли ги надушваш всички стихове писани за нея, разкъсва ме малката гадина на парченца, но нали знаеш - убий ме, обичам те
    Иначе, съм бе, ето -
    С голямо закъснение благодаря на Петя и Силвия!
  • На теб тъгата изобщо не ти отива! Искам винаги да си весела, усмихната и щура
  • Много, много, много въздействащо. Как до болка ми е само познато и на мен - за жалост. Желая ти обаче да си здрава и обградена от позитивни хора!
  • Не знам дали е "Изплакано", но мен ме разплака!
  • Благодаря Сеси, М.
    и на двамата незнайковци, които тихичко оцениха
  • Изплакано. Топъл поздрав!
  • Мдаа... но им забраних да свирят вече
    А нещо да кажеш за врабчетата и липсите, а ? не тук де
  • Валка, Ачо, Гали, благодаря!
    Виктор, може би до някъде си прав радвам се, че си тук.
  • Внушаваш физическо усещане на болката от раздялата, а музиката е потресаваща. Поздрави!
  • Защо да спира да боли? Виж какъв хубав стих си написала. Жал ми е за неспособните на болка.
  • !!!
    Въпреки, че не ти отива...
  • Така олеква, Джейни ( знаеш ) прегръщам те
    Мони, Бонка, благодаря за отзивите!
  • kak kърпи се съдраното небе...невероятно силно!
  • И мен разплака, миличка...
    !!!
  • Ех, това щурче, Жани!
    Усетило тревогата в очите ти.
    И плачещата цигулка.
    Чудесно е!
  • Знам защо си точно тук, Сърце, благодаря ти!
    Краси - за животинките! Благодаря!
  • Поздрав за щурчето!
  • Страхотно предадено състояние ! Поздравления!
  • Аз затова си я кътам дълбоко в мен тъгата, но понякога, просто напира да излезе. Благодаря, Вики!
  • Чудесно! Но усмивката наистина ти отива повече, Жани.
  • Благодаря ви, хора, за добрите думи!
    Знам, Вале, и за теб винаги ще бъда
    Светле, така е
    Радвам се да видя и нови имена тук.
    Ваня, Вале, Ивайло, Светле, Ками, Вихра, Дани, Лили, Наде, Вальо, слънчеви емоции ви желая!
  • Супер! Поздрав!
  • Дали ще е нещо влюбено, закачливо или тъжно, винаги пишеш със страхотна емоция, Жани! Ти си като отворена книга - животът ти е пред нас! Бъди смела! Вярвай в чудеса!! Ти си Жена и си силна!! Какво друго да ти кажа... Обичам те!!
  • Не смея вече и коментари да пиша, че все ще пъкне някой да ме "разтревожи"!
    Но пропуснах да ти споделя, че тъгата е мое любимо усещане
    и всичко по тази тема не ме натъжава, а ми доставя нежно,
    крехко и чувствително удоволствие!!! Благодаря ти !!!
    Освен, че съм "проклета", може пък да съм и "мазохист".
    Но проблема си е само мой... нали така???...
    А ти така както нищичко не "знаеше", смая аудиторията!!!
    Седмата шестица е моя, защото 7 ми е любимото число!!!
    ОБИЧАМ ТЕ !!!
  • "Съдрано небе", да, но си избродирала красива словесна дантела!
  • Уау, зашемети ме с тази тъга!
  • "Душата ми е цяла в драскотини,
    тъгата хищница я изподра." Много въздействащо, Жани! Браво!
  • Знам, че си много добра, но тук си превъзходна!Не е комплимент!Смая ме!
  • Прочети четвърти ред и може да се сетиш...
    Благодаря ти, Раде, че си тук!
  • Не зная кой така те нарани,
    но знам- стихът ти ме плени!
Предложения
: ??:??